Докато бебето е в майчината утроба, то е стерилно, не съдържа бактерии. Майчините дробове и черва, съответно филтрират въздуха и смилат храната преди да достигнат до бебето. Бебето е обгърнато от плацентата и обградено от маточната стена, така че бактериите, вирусите и паразитите не могат да го достигнат.

В момента, в който плацентата се разкъса при раждането, колонизацията от бактерии започва. Съвсем скоро бебето ще се насели от милиони микроорганизми, така че ще съдържа само 10% човешки клетки и 90% микробни.

При естественото раждане бебето първо се среща с вагиналната микрофлора, съставена от лактобацили. Те имат защитна функция и произвеждат киселини като млечна киселина, които да пазят половите органи от по-опасни бактерии и гъбички. При преминаването на бебето през родовия канал около него се образува защитен слой от лактобактерии.

След като бебето се роди, то вече съдържа в себе си вагинална и чревна флора от майката, кожни бактерии и някои болнични бактерии. Киселинните лактобацили защитават детето от вредители, някои бактерии вече обучават имунната му система, а други помагат при храносмилането на първата кърма.

Въпреки, че микроорганизмите се размножават бързо, за да се стабилизира микрофлората и да достигне нивата на възрастен човек са необходими три години от раждането. Дотогава в червата се разиграват бактериални битки, които зависят от това какво попада в устата на детето.

В този процес на изграждане на микрофлората и това дали ще надделеят добрите или лошите бактерии, най-много помага майката. Майката пази бебето със своите микроби и антитела, които се отделят в кърмата. Кърменето насърчава бактериите, обичащи кърмата, като бифидо бактериите.

Ранното заселване на червата с бифидобактерии определя формирането на важни функции, като имунната защита и метаболизма. Ако през първата година на детето, тези бактерии са много малко, то риска от затлъстяване е по-голям.

Кърменето подпомага баланса и размножаването на по-благоприятни бактерии  в червата на бебето и намалява риска от алергии и непоносимости към храни като глутена. Според хранителната стойност и детските хранителни потребности, кърмата е първенец от храните. Освен добро съдържание на хранителни вещества, тя е още по-ценна заради майчините антитела, които пазят бебето от нашественици.

След края на кърменето, бактериалния свят на бебето се променя, защото храната е различна. Видовете нови бактерии, които се развиват, зависят от вида на храната. Например африканските деца имат бактерии, които могат да се справят със сложни, влакнести, растителни храни, докато европейските деца, хранени с пюрета и месо, не могат. Японските деца имат бактерии за морски продукти.

В днешно време много бебета се раждат с цезарово сечение, и вместо лактобацили първите бактерии, с които влизат в контакт са кожните, които не са толкова благоприятни. Децата родени със секцио са в по-голям риск за развитие на болнични инфекции, алергии и астма.

Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България [email protected], www.miradelcheva.com