Една от теориите за появата на алергиите е свързана с храносмилането в тънките черва. Ако в червото не се разгради един протеин до аминокиселини, от него остават малки парчета, които кръвта не толерира. Тези малки частици, попаднали в лимфата срещат имунните клетки, които реагират срещу тях. При следваща среща с парчето орех например, имунните клетки реагират още по-силно и засилващите се реакции водят до подуване на лицето и езика.
Алергиите обикновено се причиняват от храни, богати на мазнини и протеини като яйца, мляко, ядки.
Целиакия и чувствителност към глутен. Алергиите в тънкото черво са не само към мазни храни, но и към морски продукти, глутен – протеин в житните култури и др. Една от съвременните теории за алергиите, е че стената на червата е полу-пропусклива и така хранителните остатъци минават в кръвта.
Глутенът в пшеницата действа като отрова, може да се разхожда несмлян сред чревните клетки и да разхлабва връзките между тях. Когато той премине чревната бариера, имунната система реагира с възпаление. Средно един човек на всеки сто има глутенова непоносимост – целиакия, но чувствителните към глутена са много повече.
При целиакията консумацията на пшеница води до силни възпаления, разрушават се чревните власинки, което води до диария, коремни болки, проблеми с израстването при децата и др. Може да протича в различни степени, в по-леката форма да остане незабелязана дълго време, възможно е да има анемия. Лечението е да се избягва напълно пшеницата под всякаква форма.
При чувствителност към глутена, може да се консумира пшеница без да има поражения върху чревната лигавица, но само когато е в умерени количества. Много хора, след спиране на глутеновите храни за една-две седмици, забелязват че се чувстват по-добре. Имат по-малко храносмилателни проблеми, по-малко ставни болки, главоболие, газове, по-добра концентрация и по-малко умора.
Дори и да няма установена целиакия, ако има подобрение на оплакванията след безглутеново хранене, това показва, че дори да не са увредени чревните власинки, то имунната система със сигурност е претоварена от голямото количество тестени, глутенови храни.
Полу-пропускливостта на червата може да бъде повишена при употреба на антибиотици, алкохол и стрес.
Нетърпимост към лактоза. Лактозата е съставка на млякото, изградена от две захарни молекули. Тънкото черво произвежда ензим, който разгражда лактозата. Когато липсва ензима, се появяват симптоми на непоносимост – газове, диария, подуване на корема, анемия. Несмляната лактоза за разлика от глутена, продължава към дебелото черво и там става храна за газо-образуващите бактерии. Симптомите идват от бактериите, които са се нахранили.
Всички хора имат гените за ензима за лактозата. Рядко има проблеми след раждането. При някои бебета след кърмене може да се появи силна диария. При 75% от хората, генът се изключва с остаряването. Хората от страните извън Европа, САЩ и Австралия рядко понасят млякото като възрастни.
Но все по-често и европейците имат лактозна непоносимост. Колкото повече остарява един човек, е по-вероятно да не може да смила лактозата и обичайните коремни болки, подуване, газове, лека диария след чаша мляко или сметанова сос да се дължат на това.
Това не означава напълно да се избягват млякото и млечните продукти, в червото в повечето случаи остават известно количество активни ензими. Дозата прави отровата – умерени количества според индивидуалната толерантност на всеки човек са приемливи. 🙂
Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com