Емоционалната грамотност на децата или умението да познават своите и чуждите емоции е важна за тяхното развитие. Постепенно децата се научват с помощта на родителите да управляват емоциите си и да са по-съпричастни към околните, тоест развиват емоционална интелигентност.
Важно е да учим детето да назовава емоциите си, да ги свързва с ежедневието, с това което му се случва, да изразяваме своите емоции като родители, да си признаваме когато сме сбъркали, да се стремим към печеля-печелиш решения, които са добри за всички.
Когато изразявате своите емоции, внимавайте да не ги свързвате директно с поведението на детето, защото много лесно му се вменява чувство за вина. Избягвайте изрази като: „Мама е щастлива, когато си изяждаш всичката храна. Мама е тъжна, когато не си изяждаш храната. Мама се ядосва, когато не си подреждаш стаята.“ Вие сте отговорни за вашите емоции, не действията на някой друг.
Връзката е емоция – потребност (нещо важно за вас). Когато си изяждаш храната се радвам, защото искам да си здрав. Когато е разхвърляно се ядосвам, защото за мен е важно да има ред.
Корена на емоциите са потребностите, те са мотива за действията ни, а поведението на другите е само стимул. Емоциите са сигнали, както симптомите, те ни карат да се осъзнаем, да забавим темпото, да си обърнем внимание, че нещо важно за нас не се случва.
Да търсим потребността под желанията, капризите на детето – това може да е нужда от внимание, забавление, право на избор, автономност, да се зачита мнението им. Играчката, това което прави в момента може да му е интересно, забавно, ако искаме детето да ни съдейства е добре да му предложим друга забавна алтернатива. За една потребност има много начини за удовлетворяване – нуждата от забавление може да се осъществи по най-различни начини.
Средно в напрегнатото ежедневие децата прекарват около 15 минути седмично време с родителя с пълноценно внимание за тях. Децата имат нужда от концентрираното внимание на родителя, да ги слушат, да си играят, да излязат заедно някъде. Ако децата са много капризни и трудни, помислете дали прекарвате достатъчно време с тях, в това време не влизат обличане, хранене, водене на занятия и др.
Важно е да разграничаваме ролята си на родители, ние сме водещите, имаме повече опит, имаме да защитим децата от опасности и да ги научим на много неща. От друга страна имаме човешката връзка, децата също са хора, и имат своето право да се чувстват по начина, по който се чувстват, да си имат своите нужди и желания. Поставяйте се на тяхно място, сега може да ви изглежда, че се сърдят за нещо дребно, някоя играчка, някой нещо ги обидил, взел им играчката или др. но за тях това може да е голяма драма, те са в техния си свят.
Отнасяйте се към тях с любов, разбиране, съпричастност, с уважение към емоциите и потребностите им. Това не значи да им позволявате всичко и да ви се налагат, а значи да ги изслушвате, да предлагате алтернативи, когато отказвате да мотивирате защо не може и т.н. Вашите потребности също са важни, намирайте време за себе си, защото ако сте изхабени, изтощени, не може да сте от полза за децата. Както правилото в самолета – първо погрижи се за себе си, и после за близките, така и в ежедневието е важно да го правим.
Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com