Тревожност, страхове и фобии при децата част 2

За да се опитате да разберете детските тревоги и страхове, си задайте следните въпроси:

  • Дали страха и поведението на детето е типично за неговата възраст? Ако отговора е да, то най-вероятно страха ще отмине преди да стане сериозна причина за притеснение. Това не значи, че тревогите трябва да се игнорират и да не вземат под внимание, а по-скоро да се приемат като част от нормалното детско развитие. Много деца изпитват страхове, типични за възрастта си като страх от тъмното. Повечето с малко увереност от страна на родителя и може би оставяне на лампата светната, ще го израснат. Но ако страха продължи дълго време или има тревога и за други неща, може да се наложи по-сериозна подкрепа.
  • Какви са симптомите на страха и какво влияние оказват върху личността на детето, социалните и учебните умения? Ако симптомите са свързани с ежедневните дейности на детето, могат да се направят промени, за да се намалят стресовите фактори.
  • Дали страховете изглеждат неоснователни на фона на реалната ситуация, дали има по-сериозен проблем? Ако страха на детето е много по-интензивен от причината за него, това може да е знак да потърсите помощ. Ако е единичен инцидент, няма нужда да се обръща внимание. Но ако има модел който е упорит, и често се случва, е добре да се вземат мерки.

Как да помогнете на детето? Родителите могат да помогнат на децата да развият умения за преодоляване на страховете, за да не се стига до фобии. Как да се случи това:

  • Признайте, че страха е реален. Колкото и да е тривиален, за детето е истински и то го преживява. Говорете за страха, чрез думите и емпатията могат да се намалят негативните емоции, които детето изпитва. Ако говорите за него, страха става по-слаб.
  • Не омаловажавайте страха като принуждавате детето да го преодолее. Думи като – „стига глупости, няма чудовища в гардероба“ няма да помогнат страха да намалее.
  • Но и не угаждайте на детето заради страха. Ако не харесва кучета, не пресичайте улицата за да избегнете кучето. Това само ще подсили страха, че кучетата са опасни и трябва да ги избягваме. Вместо това дайте подкрепа и грижа на детето, когато се приближавате до обекта на страха или в ситуация на страх.
  • Научете децата да оценяват страха. Ако детето може да си представи или да нарисува интензивността на страха от 1 до 10, като 10 е най-силно, то може да види че страха е по-малък отколкото първоначално. По-малките деца могат да си представят колко пълни са със страх, пълни със страх „до коленете“ когато не са толкова уплашени, „до стомаха“ когато са по-силно изплашени и до главата когато са ужасени.
  • Научете децата на стратегии за справяне със страховете. Децата могат да ползват родителя като защитник, да се осмеляват да проучат застрашителния обект, и да се върнат при родителя за да са в безопасност, след което отново да се осмелят. Могат да научат и позитивни утвърждения като – „мога да го направя“, „ще съм добре“, „всичко ще е наред“ и да си ги казват, когато са тревожни. Техниките за релаксация също са полезни като визуализации, че се носи в облак или лежи на плажа, както и дълбокото дишане ( да си представят че дробовете са балони, които бавно оставят да изтече въздуха от тях).

Ключът за справянето със страховете е превъзмогването им. Използвайки тези идеи, можете да помогнете на детето да се справя по-добре с житейските ситуации. Природните методи като хомеопатия и Бахови есенции също могат да са от голяма помощ за преодоляване на тревогите и страховете.

Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com