Всяко дете независимо от възрастта си изпитва страхове и тревога при некомфортни ситуации. Тези чувства са нормални и важни за развитието на детето, за да се научи да се справя с неприятните преживявания и предизвикателствата.
Тревогата е опасение без видима причина, което възниква когато няма реална заплаха за човека, но има истинско усещане за опасност. Тревогата ни кара да искаме да избягаме от ситуацията колкото може по-бързо. Сърцето бие по-учестено, увеличава се потенето, може да усещаме „пеперуди“ в корема. Тревогата ни помага да сме нащрек и фокусирани. Тревогите и страховете при децата могат да са полезни, тъй като ги карат да действат по-сигурно и безопасно в определени ситуации.
Природата на страховете и тревогите се променя с порастването на детето. Бебетата изпитват тревога от непознати, вкопчват се в родителите когато има някой непознат. Между 10 и 18 месеца, има тревога при отделяне от родителите, и емоционален стрес когато един от родителите или и двамата не са наоколо. Децата между 4 и 6 години се страхуват от нереални неща като чудовища и духове. По-големите деца могат да се страхуват от реални ситуации, които могат да се случат като нараняване, природно бедствие и др.
С порастването страха може да изчезне или да се появи друг страх на негово място. Например ако детето на 5г. иска да спи на светната лампа, след време може да харесва истории за духове. Типичните детски страхове се променят с възрастта. Те могат да са страх от непознати, от високо, от тъмното, от животни, кръв, насекоми, да бъдат сами. Често страха започва след неприятна ситуация, като ухапване от куче или инцидент.
Страха от изоставяне и отделяне от родителя е често срещан при децата, когато започват детска градина, докато при по-големите деца има тревоги заради социалното приемане от другите и академичните постижения в училище.
Ако страха и тревогите станат устойчиви, могат да окажат влияние върху развитието на детето. Тревогата свързана със социалната изолация може да има много дългосрочни ефекти. Ако детето се страхува, че няма да го харесат и че ще го отхвърлят, това може да доведе до социална изолация и ненаучаване на важни социални умения. Много възрастни се измъчват от страхове, които датират от детството. Страхът от публично говорене може да е резултат от засрамване пред съучениците от преди много години.
Важно е родителите да разпознават сигналите и симптомите на детската тревожност, така че страховете да не станат ежедневни. Тези знаци, могат да са – детето става много залепено и вкопчено в родителя, импулсивно или разсеяно, нервни движения и потръпвания, трудно заспиване или по-дълго спане от обичайното, потни длани, учестено дишане и пулс, гадене, главоболия и стомашни болки. Изслушването с емпатия и говоренето за страха обикновено помагат на детето да го преодолее по-лесно.
Какво са фобиите? Когато тревогите и страховете са постоянни, може да се създаде проблем. Вместо страха да се израства от детето, той става все по-голям и доминиращ. Тревогата може да премине във фобия, или страх, който е много силен и натрапчив. Фобиите са трудни за понасяне както за децата, така и за родителите, особено ако е трудно да се избягват провокиращите стимули (кучета, гръмотевици и др.). Фобиите също могат да отшумят и не е нужно непременно да се лекуват. Както и при по-леките страхове, с подходяща хомеопатична помощ и Бахови есенции може да се подобри състоянието.
Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com